Гломерулонефрит

Съдържание:

Гломерулонефрит
Гломерулонефрит

Видео: Гломерулонефрит

Видео: Гломерулонефрит
Видео: Постстрептококковый гломерулонефрит - причины, симптомы, осложнения (лекция) Osmosis 2024, Март
Anonim

Гломерулонефрит

Терминът "гломерулонефрит" обхваща различни бъбречни заболявания, при които филтърните частици (гломерула) в бъбреците се възпаляват. Всеки бъбрек има около един до два милиона от тези малки кръвоносни съдове. Те са отговорни за филтрирането на кръвта и производството на първичната урина. При гломерулонефрит тази функция е ограничена; ако е по-тежка, количеството урина също намалява.

навигация

  • продължавай да четеш
  • повече по темата
  • Съвети, изтегляния и инструменти
  • Какви са причините за гломерулонефрит?
  • Какви са симптомите?
  • Как се поставя диагнозата?
  • Wie erfolgt die Behandlung der Glomerulonephritis?
  • Was kann ich selbst tun?
  • Wohin kann ich mich wenden?
  • Wie erfolgt die Abdeckung der Kosten?

Welche Ursachen hat Glomerulonephritis?

Die Ursachen für eine Glomerulonephritis sind vielfältig. Sind sie unbekannt, spricht man von einer primären Glomerulonephritis. Eine sekundäre Glomerulonephritis liegt vor, wenn sie im Rahmen anderer Krankheiten auftritt, v.a.:

  • Autoimmunkrankheiten (z. B. Kollagenosen, Wegener’sche Granulomatose, Lupus erythematodes): Dabei richten sich Antikörper gegen Bestandteile des Glomerulus.
  • Ablagerung von Immunkomplexen in kleinsten Blutgefäßen der Glomeruli: Diese Immunkomplexe bestehen aus Antikörpern und im Blut gelösten Strukturen, gegen die sich diese Antikörper richten.
  • Infektionen: Immunreaktionen im Zusammenhang mit Infekten durch Bakterien (v.a. Streptokokken, Staphylokokken) oder Viren (z. B. Hepatitis B oder Hepatitis C).
  • Tumorerkrankungen.

Je nach Ursache bzw. Entstehungsmechanismus, Art der Gewebsveränderung sowie der Beteiligung des Immunsystems kann die Glomerulonephritis in weitere Unterformen eingeteilt werden. Diese Klassifizierung ermöglicht eine genauere Diagnose und eine adäquate Therapiefindung.

Welche Symptome können auftreten?

В случай на гломерулонефрит, кръвта вече не може да бъде пречистена по подходящ начин; ако е по-тежка, количеството урина също намалява. Кръвоносните съдове стават течащи, причинявайки повишено отделяне на протеини (протеинурия) и червените кръвни клетки (хематурия). В резултат на това това може да доведе до липса на албумин или протеини като цяло и по този начин до така наречения нефротичен синдром. Това се характеризира със значително повишена екскреция на протеин в урината (няколко g / ден), масивен дефицит на протеини, подуване на краката, повишени нива на липидите в кръвта и понякога задух. Високото кръвно налягане също е често срещано явление. Гломерулонефритът може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност и дори до краен стадий на бъбречна недостатъчност. Това означава трайна недостатъчност на бъбречната функция,което прави необходимото започване на бъбречна заместителна терапия.

Eine Glomerulonephritis kann einen akuten bzw. chronischen Verlauf nehmen. Je nach Verlaufsform kommt es mehr oder weniger schnell zur Zerstörung von Nierengewebe, was schlussendlich zu einem chronischen Nierenversagen führen kann.

  • Остър гломерулонефрит: Той се предизвиква от остро възпаление на гломерулите. Това може да се случи след инфекции, както и в контекста на някои заболявания (напр. Васкулит, лупус еритематозус) или свързани с имунната система възпалителни процеси на бъбреците. Гломерулонефритът се характеризира с отделянето на протеин и често малки количества кръв с урината. Освен това могат да се развият високо кръвно налягане и отоци, обща умора, повишена температура и болка в областта на бъбреците. При много висока екскреция на протеини в урината (няколко грама / ден) има огромен дефицит на протеини, подуване на краката, повишени нива на липидите в кръвта и понякога задух ("нефротичен синдром"). Ако остър гломерулонефрит остави необратими структурни увреждания в органа, това може да доведе до краен стадий на бъбречно заболяване.
  • Хроничен гломерулонефрит: Болестта започва коварно и често причинява почти никакви симптоми в продължение на години или десетилетия. Само повишеното кръвно налягане се появява по-често. Малки количества протеин и следи от кръв обикновено се откриват в урината като първите индикации за заболяването. В по-нататъшния ход се повишават и кръвните нива на пикочните вещества.

С течение на времето се появяват симптоми на прогресивна бъбречна недостатъчност, като:

  • Спад в производителността и неразположение,
  • Загуба на апетит,
  • Гадене,
  • Лош дъх,
  • Оток,
  • Сърдечни аритмии,
  • Високо кръвно налягане,
  • жълтеникаво оцветяване на кожата.

Хроничният гломерулонефрит обикновено вече не се лекува. Основната цел на лечението е да контролира свързаното с бъбреците високо кръвно налягане и да подпомогне бъбреците в отделителната им функция.

Как се поставя диагнозата?

Лабораторните изследвания играят централна роля в диагностиката, особено:

  • Урина: кръв и протеини, утайка на урината, креатининов клирънс;
  • Кръв: комплемент (CH50, C3 / C3c, C4), диагностика на възпалението, имунни комплекси, антитела и автоантитела (ANCA, ANA и др.), Параметри на бъбречната функция като креатинин, урея, пикочна киселина и др.;

Забележка Често се изисква изследване на бъбречна тъкан (биопсия) и в някои случаи ултразвук.

Как се лекува гломерулонефрит?

Лечението на гломерулонефрит ще варира в зависимост от формата и причината. Използват се лекарства, например за понижаване на кръвното налягане, намаляване на възпалението или имуносупресията.

Курсът варира от форми със спонтанно възстановяване през такива с незначително излекуване с ранна терапия до форми, при които напреднала бъбречна недостатъчност настъпва в рамките на няколко месеца до години. В тези случаи е необходима диализа или бъбречна трансплантация.

Какво мога да направя сам?

Всеки пациент може да допринесе значително за положителното влияние върху прогресията на хроничното бъбречно заболяване.

  • Хранене, благоприятно за бъбреците: Диетата трябва да е с ниско съдържание на: готварска сол, протеини (максимум 0,6-0,8 грама протеин на килограм телесно тегло), мазнини, фосфати, калий;
  • Да не се пуши;
  • Ниска консумация на алкохол;
  • Редовни упражнения (без усилени упражнения, които повишават кръвното налягане);
  • Избягване на лекарства, които биха могли потенциално да увредят бъбреците;
  • Редовни прегледи;
  • Спазване на препоръките за лечение;
  • Консултирайте се с лекар в случай на влошаване.

Кого мога да попитам?

Следните са отговорни за лечението на гломерулонефрит:

  • Специалист по вътрешни болести,
  • Специалист по вътрешни болести и нефрология.

Как ще бъдат покрити разходите?

Разходите за диагностика и лечение на гломерулонефрит се поемат от агенциите за социално осигуряване. Вашият лекар обикновено ще урежда сметки директно с вашия доставчик на здравно осигуряване. При някои доставчици на здравно осигуряване обаче може да се наложи да платите самоучастие (BVAEB, SVS, SVS, BVAEB).

Само ако се използва избран лекар (т.е. лекар без договор за здравно осигуряване), разходите няма да бъдат таксувани директно. В този случай плащате получената сума директно на лекаря и изпращате фактурата на вашия доставчик на здравно осигуряване. Ще ви бъдат възстановени най-много 80 процента от тарифата, която договорният лекар или договорната амбулатория начислява на доставчика на здравно осигуряване.

Хоспитализация

Ако е необходим престой в болница поради гломерулонефрит, разходите за болницата ще бъдат фактурирани. Пациентът трябва да плаща ежедневна вноска за разходите. По-нататъшното лечение с лекарства у дома се извършва по предписание на общопрактикуващия лекар или специалист.

Можете да намерите повече информация в раздел Какво струва болничният престой?